SdelanoRI.ru

Ваш адвокат

Социален адвокат

Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.
Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.
Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:
1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?
Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ МУ ВРЕДИ, АКО ТЕ СА РЕЗУЛТАТ НА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ИЛИ ПРОФЕСИНАЛНА БОЛЕСТ И СА МУ ПРИЧИНИЛИ ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ и когато намалената работоспособност е ПОД 50%. Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

2. Може ли увреденият работник или служител да получи обезщетение от работодателя, ако наред с това получава пенсия за инвалидност или обезщетение на временна неработоспособност?
Отговорът на този въпрос е положителен. В този случай обезщетението от общественото осигуряване е от значение само за размера на дължимото от работодателя обезщетение.

3. Как се изчислява размерът на обезщетението, дължимо от работодателя при увреждане на работника или служителя, ако той получава обезщетение за временна или трайна намалена работоспособност и работодателят е предложил на работника или служителя да заеме друга длъжност, съобразена с намалената му работоспособност, но работникът е отказал?
В този случай при определяне на обезщетението следва да се приспадне размера на брутното трудово възнаграждение за исковия период, което работникът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност.

4. До кой момент работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?
Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване.

5. Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди?
Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.

6. Могат ли да се претендират неимуществени вреди?
Могат да се претендират неимуществени вреди / болки и страдания/ на основание чл. 52 от ЗЗД.

7. Дължи ли се ново обезщетение при влошаване на състоянието на увредения работник или служител?
В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

8. При влошаване на състоянието на увредения работник или служител дължи ли се обезщетение за имуществени вреди?
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

9.От кой момент се дължи обезщетение при влошаването на състоянието на увредения работник или служител?
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение.

10. Кой е компетентният орган, който определя налице ли е влошаване на състоянието на увредения работник или служител? –
ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на увредения работник или служител и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание

11. Как ще отговарят работодателите, когато те са повече от един във връзка с обезщетението при трудова злополука?
В случай, че с експертното решение на ТЕЛК, бъде установено, че полаганата при даден работодател/ работодатели, когато те са повече от един/ е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя, може да се търси обезщетение от ВСИЧКИ тези работодатели .

12. Могат ли да бъдат оспорвани решенията на ТЕЛК и реда за това?
Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.

13. Какво се случва, ако и работникът или служителят е допринесъл за настъпването на увреждането?
И в този случай работодателят дължи обезщетение за вредите, настъпили от трудовата злополука, размерът на което обезщетение може да бъде намалено при установяване на груба небрежност от страна на служителя или работника при допускането на трудовата злополука.

Гореизложеното съставлява само част от въпросите, които поставя на разглеждане нормата на чл.200 от КТ.

irinakonstantinova.com

Процедура по осиновяване на дете на съпруг

Съпруг може да осинови дете на свой съпруг. В този случай процедурата по осиновяване е значително облекчена в сравнение с общия ред за осиновяване на дете.

Процедурата по осиновяване на дете на съпруг започва с подаване на молба за осиновяване от лицето, което желае да осинови. Молбата се подава чрез Дирекция за социално подпомагане по адрес на молителя.

Предпоставки, за да бъде допуснато осиновяването са на първо място да е налице сключен граждански брак между родител на детето и неговия съпруг/ съпруга. Осиновяващият трябва да не е осъждан за престъпления от общ характер, да не е лишаван от родителски права, да не страда от заразни заболявания. Детето трябва да не е навършило 18 години към датата на подаване на молбата за осиновяване.

Молбата се подава чрез дирекция „Социално подпомагане“ и се адресира към съда. Към молбата се прилагат набор от документи, удостоверяващи горните обстоятелства, . Прилага се: акт за брак; удостоверение за раждане на детето; документ, удостоверяващ, че кандидат-осиновителят не е лишаван от родителски права, който се издава от общината по постоянния адрес на молителя след проверка в другите общини, в които кандидат-осиновителят е имал постоянен адрес; удостоверение за психично здраве; медицинско удостоверение за физическо здраве, за липса на тежки хронични заболявания и други застрашаващи живота на осиновяващия; медицинско удостоверение за липса на болести, предавани по полов път, с приложени резултати от проведени изследвания за туберкулоза, сифилис, хепатит В, ХИВ/СПИН;

Представя се още свидетелство за съдимост, както и документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; документи за доходи и имотно състояние (декларация, удостоверение и др.).

Заедно с посочените документи се подава и декларация от кандидат – осиновителя за готовност за сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“ при наблюдението на отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси, включително и за предоставяне на информация за развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от осиновяването.

Към заявлението се прилага и фотокопие на описаните документи

В тримесечен срок от получаване на молбата, Дирекция за социално подпомагане следва да извърши социално проучване и да състави социален доклад относно годността на кандидат осиновителят да осинови детето. За целта социален работник посещава дома на кандидат – осиновителя, установява на място подходящи ли са битовите условия и средата за отглеждането и възпитанието на детето. Провежда също и неформален разговор с кандидат – осиновителя, за да придобие преки впечатления за пригодността му да осинови детето.

След извършването на всички упоменати по-горе действия, Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща осиновителната преписка на съда. Компетентен е окръжния съд, а за София – Софийски градски съд.

За да бъде допуснато осиновяването от съда е необходимо да бъде дадено съгласието на осиновяващия, родителите на осиновявания, осиновявания, ако той е навършил 14 годишна възраст, съпрузите на осиновяващия и осиновявания. Родителите на осиновявания дават съгласието си и в случаите, когато с непълнолетни.

Съгласието на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания не се изискват, в случаите, когато те са малолетни или поставени под запрещение

Съгласието за осиновяване може да бъде дадено под различна форма. Това може да стане с нотариално заверена декларация, в която задължително се вписва, че съгласието не се дава с цел материална облага.

Съгласието може да бъде дадено и лично пред съда.

Може да бъде дадено и чрез особен представител.

Майката може да даде съгласие за осиновяване едва след изтичане на 30 дни от раждането на детето.

Не съгласие, а мнение за осиновяване дават пред съда осиновяващият, ако е навършил десет години, но не е навършил четиринадесет години; настойникът или попечителят; родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права; съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.

Предварителното дадено съгласие за пълно осиновяване от родител може да бъде оттеглено чрез нотариално заверена декларация до внасянето на преписката в съда.

В производството пред съда задължително участва прокурор, както и представител на Дирекция „Социално подпомагане.

Ответници в производството са биологичните родители на детето.

Делото се разглежда в открито заседание с участието на страните, при закрити врати, което означава, че трети лица не се допускат да присъстват по делото.

Осиновяването се допуска, ако е в интерес на детето.

Има случаи, при които осиновяването се допуска и без съгласието на биологичните родители. Това са случаи, при които родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка без основателна причина или го възпитава по вреден за развитието му начин. В този случай, макар и родителят формално да не е лишен от родителски права, осиновяването може да се допусне и без неговото съгласие, ако е в интерес на детето.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Апелативен съд, чието решение е окончателно.

След допускане на осиновяването в продължение на две години социалните служби проследяват как се развиват отношенията между осиновител и осиновяван.

Има случаи, при които след допускане на осиновяването, отношенията между осиновител и осиновен се развалят, което може да стане повод за прекратяване на осиновяването. Прекратяването на осиновяването също се извършва по съдебен ред. Съдът допуска прекратяване на осиновяването, ако установи, че продължаване на осиновителната връзка между осиновителя и детето не е в интерес на детето. Неизпълнението на родителските задължения по отглеждане и възпитание на детето обаче не е основание за прекратяване на осиновяването. В случай, че родителят не се справя с възпитанието и отглеждането на детето, се счита, че той е в неизпълнение на своите родителски задължение и прекратяване на осиновяването не би следвало да се допусне.

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

Процедурата е уредена в ГПК – чл. 323 [1] и рамките на Производството по брачни дела (глава 26 ГПК). Съгласно чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, по искане на родител съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ с определение, което не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. Т.е. понастоящем процедурата се използва освен в брачния процес и в производствата по чл. 127 СК. Смисълът на привременните мерки е да се постанови временно упражняване на определи права до постановяването на съдебно решение [2].

Съгласно ГПК привременни мерки могат да се постановят относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Допустима е молба за постановяване на привременни мерки през всеки един момент докато делото е висящо, като същата се разглежда от съда, пред който е предявен искът. Привременни мерки могат да се постановяват само по въпросите, по които е сезиран съдът с иск – т.е. ако никой от съпрузите не е предявил иск за предоставяне на ползването на семейното жилище (при развод), то молба за привременни мерки по този въпрос е недопустима. Молба за привременни мерки, които не са в предметния обхват на делото е недопустима.

Най-често в практиката молбата за привременни мерки е инкорпорирана в самата искова молба. Съдът може да я разгледа в закрито заседание – когато налице са достатъчно доказателства, налице е становище на компетентната ДСП. Може да се насрочи в открито съдебно заседание – когато следва да бъдат изслушани страните (и/или детето [3]) или за събиране на други доказателства. Съдът може и служебно [4] да вземе мерките, ако те съответстват на петитума на исковата молба [5].

Определението подлежи на принудително изпълнение – след издаването на изпълнителен лист. Изпълнителната сила на определението по привременните мерки отпада с влизане в сила на решението по делото.

Определението на съда за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд, ако се докаже, че е настъпило изменение на обстоятелствата, което да го обосновава.

От наша гледна точка постановяването на привременни мерки винаги, когато е налице необходимост от такива, снема голяма част от напрежението и позволява спокойното протичане на процеса. Привременните мерки действително представляват „пробен период“, временно „разрешение“ на въпросите, с които е сезиран съдът, което от своя страна подпомага и страните евентуално да постигнат споразумение по спорните въпроси [6].

[1] Привременни мерки

Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

[2] Григорова, С. 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 120 и сл.

[3] По реда на чл. 15 ЗЗДет (Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.)

[4] ППВС №5/1978 т. 3;

[5] Така и Григорова, С, цит. съч. стр. 127 и сл.

www.law-firm-bg.com

Balans.bg – Счетоводство, Закони, ТРЗ

Обезщетение за Бременност, Раждане и Отглеждане на Дете

Публикувано на: 01.10.2012

Решение № 7347 от 23.05.2012 г. по Адм. Д. № 2104/2012 г., VІ отд. на ВАС

чл. 48а КСО

Върховният административен съд на Република България — Шесто отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:………………………………………………………………………………………….

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.М.от гр. Айтос, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Д.Я.В. от гр. Бургас, срещу решение № 1612 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 614/2011 г. на Административен съд — гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

І. Според чл. 163, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, а когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж и на майката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон (чл. 163, ал. 10 КТ). А според чл. 163, ал. 11 КТ редът и начинът за ползване на отпуска поради бременност и раждане се определят с наредба на Министерския съвет.

1. Наредбите на Министерския съвет са две:

Според чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и според чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза за първите 135 календарни дни отпускът поради бременност и раждане се разрешава от здравните органи с болнични листове на три части:

а) за 45 календарни дни преди раждането болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната;

б) за 42 календарни дни непосредствено от раждането (временна неработоспособност след раждане); в този случай болничният лист се издава от датата, на която е станало раждането и от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение болничният лист се издава от личния лекар на родилката;

в) за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист) след изписване от болничното лечебно заведение; в този случай болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката.

Според чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските остатъкът от отпуска поради бременност и раждане до пълния размер от 410 дни се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя, към което се прилага акт за раждане на детето, а работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.

2. Отделният закон по чл. 163, ал. 10 КТ е раздел ІІ «Обезщетения за майчинство» на глава четвърта «Обезщетения» от част І «Държавно обществено осигуряване» на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл. 48а КСО право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Определение, кои лица са осигурени, дава § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО). Според това определение осигурено лице е това физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. А според чл. 7, ал. 1 и 3 КСО осигурителните вноски стават дължими едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него. Ако трудовите възнаграждения са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят от работодателя — осигурител до края на месеца, през който е извършено начисляването им.

ІІ. По делото са събрани следните писмени доказателства, съдържа и релевантни за спора факти:

1. На л. 8, 9, 10 и 11 от адм. д. № 1168/2010 г. на Административен съд — гр. Бургас се намират заверени от адвокат Д. В. (процесуален представител по пълномощно на жалбоподателката С.Д.М.) ксероксни фотокопия на:

а) Трудов договор № 23 от 01.09.2003 г., в който е посочено, че се сключва на основание чл. 67, т. 2 КТ (т.е. като срочен трудов договор) между С.Д.М.и ЗКПУ «Б****» — с. К**** за длъжността домакин с основно месечно трудово възнаграждение 120 лв.,

б) Справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с придружително писмо входящ № 028550700002199/03.9.2003 г.,

в) Придружително писмо (подаване на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда) и

г) Удостоверение образец УП-3 изх. № 1 от 01.04.2010 г. на ЗКПУ «Б****» — с. К****, с което се удостоверява, че С.Д.М.за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. е придобила на длъжността домакин «осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж словом: две години един месец и шестнадесет дни».

В договора не са посочени срокът, за който е сключен или работата, за чието извършване се сключва или лицето, за чието заместване е сключен (сравни чл. 68, ал. 1 КТ). Справката е написана върху лист с лого на Националния осигурителен институт. А придружителното писмо има част, наименована «Информация, попълвана от служител в ТП на НОИ», която е попълнена и заверена с подпис на служител и кръгъл печат.

2. На л. 12 от посоченото дело на Бургаския административен съд се намира заверено също от адвокат Д.В. ксероксно фотокопие на заповед № 10 без дата на ЗКПУ «Б****» — с. К****, с която трудовото правоотношение на С.Д.М.е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (поради изтичане на уговорения срок) считано от 15.10.2005 г.

3. На л. 13 се намират заверени също от адвокат Д.В. ксероксни фотокопия на:

а) трудов договор № 3 от 25.06.2009 г., сключен за неопределено време (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ) между работодател «Н.Г.» ЕООД, гр. Айтос, представляван от управителя Георги Колев Иванов (идентичност или съвпадение с имената на бащата на детото, родено от С.Д.М.) и работник/служител С.Д.М.за длъжността управител на магазин «Детски маркет «Буратино»», и

б) Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с входящ № 02388093032906/25.06.2009.

4. На л. 42 и сл. до л. 53 вкл. от адм. д. № 1168/2010 г. на Административен съд — гр. Бургас се намират заверени от неизвестно лице ксероксни фотокопия на разходни касови ордери, удостоверяващи изплатени от ЗКПУ «Б****» на С.Д.М.обезщетения за временна неработоспособност (м. октомври 2003 г.) и за майчинство от м. ноември 2003 г. до м. септември 2005 г. включително.

5. На л. 55 от същото дело се намира ксероксно фотокопие (пореден № 13 от описа на адм. преписка, представена от директора на РУСО с писмо изх. № 23 от 07.06.2010 г. — на л. 2 и 3 от делото) на страници 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 от трудова книжка серия Б № 572974 на С.Д.М., в която са вписани:

а) трудов стаж от 2 години 1 месец и 16 дни, придобит на длъжността «домакин» в ЗКПУ «Б****» за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. и

б) дата на постъпване на работа на длъжност «управител магазин» на «Н.Г.» ЕООД и уговорено възнаграждение (чл. 349, ал. 1, т. 5, 6 и 7 КТ).

6. На л. 16 от адм. д. № 1168/2010 г. и л. 18 от адм. д. № 614/2011 г. на Административен съд — гр. Бургас се намират заверени от адвокат Д.В. ксероксни фотокопия на удостоверения за раждане на децата Б**** (род. 30.01.2010 г.) и Н**** (род. 15.10.2003 г.).

7. На л. 40 и 41 от адм. д. № 1168/2010 г. се намират заверени ксероксни фотокопия на констативен протокол без номер с дата 06.04.2010 г. и докладна записка без номер и дата, изготвени от финансов ревизор С.И. за резултатите (констатациите) от извършена на 06.04.2010 г. проверка «по разходите на държавното обществено осигуряване на ЗКПУ «Б****» гр./с./ К**** по повод достоверността на стажа на лицето С.Д.М.за период от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г.»

ІІІ. При тези данни — по т. І и ІІ — длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО с разпореждане № О-020000000298421 от 22.04.2010 г. е отказало да отпусне на С.Д.М.парично обезщетение поради бременност и раждане за времето от 13.03.2010 г. до 11.05.2010 г. по болничен лист № А20083952751 с мотиви: «Лицето няма 12 месеца осигурителен стаж съгласно чл. 48а от КСО. Преценката е извършена на база наличните данни в ТП на НОИ.»

Сезиран с жалба от С.Д.М.директорът на РУСО — гр. Бургас с решение № 50 от 18.05.2010 г. е оставил в сила (потвърдил) разпореждането. В решението са изложени следните мотиви:

«При проверка относно придобития стаж на М. в Персоналния регистър на осигурените лица е установено, че за посочените периоди от време липсват данни. Поради това са извършени две проверки от контролен орган в осигурителя. При първата проверка е установено, че кооперацията не работи от 2006 г. Представени са само част от ведомостите от председателя на кооперацията, като в тях липсват данни за жалбоподателката. При повторната проверка на контролния орган е представена разплащателна ведомост с явни допускания в същата относно лицето С. М.. Контролният орган е изискал допълнително да му бъдат представени документи, доказващи правото на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете на същото лице, а именно болнични листи за бременност и раждане, заявления и декларация по чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, заповед от работодателя за разрешаване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда. На 06.04.2010 г. председателят (на ЗКПУ «Б****») е представил същата ведомост и копие на трудовия договор. Не са представени доказателства за правото на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на М. с обяснението, че председателят не ги е намерил и че той няма задължението да съхранява болнични листове и не разполага с документи за отпуски. Поради тази причина контролният орган не е могъл да извърши относно основателността на начислените парични обезщетения и периодите, за които те се отнасят — начална дата на отпуска за бременност и раждане, начална дата на отпуска за отглеждане на дете. Не може да се установи кога е настъпил рискът бременност и раждане и дали майката е била в осигуряване към началото му. . Наличието на първичните документи, въз основа на които се определя правото на обезщетения от НОИ е задължително условие за да се извърши начисляване във ведомостта, зачитането на осигурителен стаж и подаването на данни за осигуряване на лицето. . На основание горното следва да бъде направен извода, че към настоящия момент липсват доказателства М. да е придобила осигурителен стаж в осигурителя ЗКПУ «Б****» с. К**** за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. Това означава че независимо от вписването, направено в трудовата книжка, няма основание времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. . Що се отнася до представеното с жалбата ново доказателство — удостоверение обр. УП-3 изх. № 1/01.04.2010 г., издадено от ЗКПУ «Б****» с. К****, с отразен в същото осигурителен стаж от 2 г., 1 м. и 16 д., както и възражението на М., че през м. април 2010 г. са подадени данни в Регистъра на осигурените лица за спорния период от време, то следва да се има предвид, че тъй като същите са в противоречие с останалите събрани по административната преписка доказателства, те не се вземат предвид от административния орган при настоящето произнасяне.»

ІV. 1. С решение от 02.08.2010 г. по адм. д. № 1168/2010 г. Административен съд — гр. Бургас е отхвърлил жалбата на С.Д.М.. За да постанови този резултат съдът е приел, че «от представената по делото справка от персоналния регистър на НОИ се вижда, че работодателят на жалбоподателката е осигурявал свои работници и служители до началото на 2005 г. и необходимите документи, които е трябвало да издаде работодателя са съставени едва в хода на проверката, извършена по повод на искането за изплащане на обезщетение; по този начин не може да се установи със сигурност, че жалбоподателката се е осигурявала за риска бременност и раждане в продължение на 12 месеца.»

2. С решение № 3709 от 15.03.2011 г. по адм. д. № 11467/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменил това решение на Бургаския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че «относно спорния период административният съд неправилно не е кредитирал данните от трудовата книжка на касаторката, представляващи доказателства за придобит стаж към момента на настъпването на осигурителния риск (защото) съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя; в процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж — вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване.» В мотивите към решението постановилият го състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е изразил и следното становище:

а) «Липсата на запазена в ЗКПУ «Б****» документация, удостоверяваща правото на М. на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете — като болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ и др., както и непредставянето им пред проверяващия орган не следва да ангажират неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече, че в случая е установено, че сроковете за съхранение на документите, касаещи процесния период при осигурителя, са били изтекли. При това положение релевантни са отразените в трудовата книжка обстоятелства, които съвпадат изцяло с тези, вписани в удостоверение обр. УП-3, както и с данните, подадени в Персоналния регистър на осигурените лица, видно от приетата по делото актуална справка от регистъра.»

б) «Безспорно е, че липсват разплащателните ведомости за изплатени трудови възнаграждения, болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ, но също така е установено, че през месец април 2010 г. осигурителят е подал данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Персоналния регистър на осигурените лица и към момента на произнасянето на директора на РУСО — Бургас, същите са били налице. Подаването на информацията за осигуряването на М. по-късно и след образуването на административната преписка не следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице, а този, който би следвало да понесе санкция за неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е осигурителят. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл. 5, ал. 4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход (както) и на задължението по чл. 6, ал. 3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски би могло да обоснове реализиране на административнонаказателна отговорност за осигурителя. Но неправомерното му поведение не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице (в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпването на осигурения социален риск). Още по-малко това обстоятелство може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа. Отразените в Персоналния регистър на НОИ декларирани от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването (респ. невъзникването) на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8 ат 29.12.2005 г. на министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение на пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение. Ето защо представените справки-извлечения от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства (осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др.).»

в) «Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на жалбоподателката, че за определени факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Горното съставлява съществено съдопроизводствено нарушение и е обусловило необоснованост на решението. Нарушена е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. Обстоятелството дали осигурителят е подал данни в Персоналния регистър на НОИ за целия период на трудовия договор на касаторката, както и дали същата е била осигурявана за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, внасяни ли са осигурителни вноски в бюджета на ДОО върху начисленото й трудово възнаграждение за периода от 01.09.2003 до 16.10.2005 г., е могло да бъде установено посредством назначаването на съдебна експертиза.»

3. При новото разглеждане на делото е даден нов номер — адм. д. № 614/2011 г., в производството по което съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Г.К.. В писменото заключение е отразено, че експертизата е извършена «на база данните в делото, проверка в Персоналния регистър на НОИ и платежните ведомости в счетоводството на ЗКПУ «Б****» — с. К****», данните в които съвпадат и са, че С. Д.К. има отработени 21 работни дни през м. септември 2003 г. и осигурителен доход 120 лв., а от м. октомври 2003 г. до датата на освобождаването й (до прекратяването на трудовото правоотношение) е в майчинство. На въпроса внасяни ли са осигурителни вноски в бюджета на ДОО върху начисленото трудово възнаграждение на С. М. за периода 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г. вещото лице отговаря: «Изследван беше месец септември 2003 година, т.к. само този е месецът, през който ищцата следва да е работила и да е получила трудово възнаграждение за да придобие право на обезщетение. В платежната ведомост за месец септември 2009 година фигурира името на ищцата и срещу него е отбелязано, че е отработила 21 работни дни (т.е. пълен месец) и е получила 120 лв. трудово възнаграждение. Дължимите осигурителни вноски, определени общо за персонала според възрастта и фонда работна заплата за месеца са в размер 340,38 лв., но във ведомостта има колона с начислени осигурителни вноски «от минали месеци». Внесени са 1069,07 лв. по параграф 080101 (осигурителни вноски за родените преди 01.01.1960 г.) и 361,85 лв. по параграф 080131 (осигурителни вноски за родените след 31.12.1959 г.), но в един по-късен момент — 19.07.2004 г. и въпреки че в платежното е отбелязано, че се отнасят за м. 09.2003 г., поради късното им внасяне е възможно да са включени и други доплащания. . Предвид гореизложеното не може да се каже категорично дали и в какъв размер са внесени осигурителни вноски за ищцата, но вероятно са внесени, възможно е и в по-голям процент, видно от начисленията във ведомостта и от параграфа, по който са внесени осигурителни вноски върху паричните обезщетения за бременност и раждане.»

С посоченото по-горе решение (№ 1612 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 614 от 2011 г.) Бургаският административен съд отново е отхвърлил жалбата на С.Д.М.срещу решение № 50 от 18.05.2010 г. на директора на РУСО — гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане. Този резултат съдът е основал на следното становище:

«Наличието на достоверни първични документи, въз основа на които се определя правото на обезщетение от НОИ е задължително условие, за да се извърши начисляване във ведомостта, зачитането на осигурителен стаж и подаването на данни за осигуряването на лицето. Може да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на оспорваното решение не са били налични доказателства жалбоподателят да е придобила осигурителен стаж при осигурителя ЗКПУ «Б****» за времето от 01.09.2003 година до 16.10.2005 година. Т.е. независимо от вписването, направено в трудовата й книжка, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, няма основание времето от 01.09.2003 година до 16.10.2005 година да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. Жалбоподателят не е провела успешно насрещно доказване, че за цитирания период осигурителните вноски са били внасяни или най-малко начислявани от осигурителя и дължими към момента на издаване на административния акт. С оглед заключението на вещото лице и установената липса на доказателства за реално положен труд в съответствие с изискванията на закона, органите на НОИ законосъобразно са отказали отпускане на парично обезщетение за майчинство.»

V. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че новото решение въобще не е съобразено с наличните по делото релевантни факти, поради което е необосновано, а освен това е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Този извод е основан на следните обстоятелства:

1. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите, изброени в чл. 3 КСО, първите от които са задължителност и всеобщност на осигуряването (чл. 3, т. 1 КСО) и солидарност на осигурените лица (чл. 3, т. 2 КСО). Тези принципи са основни юридически правила (наричани още основни начала на осигурителното право), които задължително трябва да бъдат съобразявани при тълкуването на правните норми, регулиращи осигурителните отношения (чл. 46, ал. 1 ЗНА). Конкретизирани са в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и означават задължително участие на всички физически лица, които реализират доходи от трудова дейност, в набирането на средства в осигурителните фондове (посочени в чл. 2, ал. 2 КСО). На тези принципи са основани правилата на чл. 10, ал. 1 КСО, според което осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, и на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, според което осигурено лице е това физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

2. Правилно Бургаският административен съд е приел, че право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение имат: а) осигурените лица, които б) имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 48а КСО).

На л. 13 от адм. д. № 1168/2010 г. на Бургаския административен съд се намира заверено от адв. Д.В. ксероксно фотокопие на трудов договор № 3 от 25.06.2009 г., сключен за неопределено време между «Н.Г.» ЕООД, гр. Айтос и С.Д.М.(виж по-горе т. ІІ.3.а). Този трудов договор не е оспорен и е индиция, че С.Д.М.упражнява трудова дейност, за която е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (т.е. за всички осигурителни случаи) и поради това работодателят внася съответните осигурителни вноски. Следователно първата предпоставка за правото на парично обезщетение поради бременност и раждане е налице — С.Д.М.към датата на оспореното от нея разпореждане е била осигурено лице. А според § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, т.е. и през времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, които за първите 135 дни се разрешават с болнични листове. С оглед на удостоверението за раждане на детето Б**** (виж по-горе т. ІІ.6.) такива периоди в случая са от 01.12.2009 г. до 24.12.2009 г. (б.л. № А20081750945 за временна неработоспособност поради общо заболяване; предмет на адм. д. № 1017 от 2010 г., а понастоящем на адм. д. № 999 от 2012 г. на БсАС), от 27.12.2009 г. до 10.02.2010 г., която дата е била определена от здравните органи като вероятна дата на раждане — т.нар. термин (б.л. № А20083952820 от 28.12.2009 г., предмет на адм. д. № 1015 от 2010 г. на БсАС), от датата на раждането на детето Б**** — 30.01.2010 г. до 13.03.2010 г., който период обхваща задължителните 42 дни от раждането (б.л. № А20082735531, предмет на адм. д. № 1016 от 2010 г., а понастоящем на адм. д. № 1022 от 2011 г. на БсАС) и от 13.03.2010 г. до 11.05.2010 г. по процесния болничен лист № А20083952751.

Спорът между страните е по въпроса дали С.Д.М.е имала 12 месеца осигурителен стаж към датата 13.03.2010 г. (първия ден на обезщетение по процесния болничен лист).

Към тази дата тя не е заявила друг осигурителен стаж, освен спорния (твърдян от нея и неприет от длъжностното лице при РУСО) стаж за времето от 01.09.2003 г. до 16.10.2005 г.

При наличните по делото данни този стаж незаконосъобразно е отречен.

На първо място той е удостоверен с трудова книжка, която според чл. 347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и поради това е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателтвена сила (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 40 АПК). Удостоверен е и с удостоверение обр. УП-3.

На второ място вещото лице Н.Г.К. е дала писмено заключение, че за месец септември 2003 г., който предхожда раждането на детето Н**** (15.10.2003 г.), С.Д.М.има отработени 21 работни дни, за които вероятно са внесени осигурителни вноски. Дали осигурителните вноски са били внесени или не са били внесени е без значение за правото на обезщетение, защото при отработени дни в м. септември 2003 г. осигурителните вноски върху начисленото за тях трудово възнаграждение е най-малкото дължимо (чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО). В правомощието на РУСО — гр. Бургас е (а правомощие означава право и едновременно задължение) да събере дължимата осигурителна вноска за м. септември 2003 г., ако тя не е била внесена.

На трето място доказателствената сила на констативния протокол и докладната записка на финансовия ревизор са частично опровергани от момента, в който ЗКПУ «Б****» е подала декларация с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, касаещи жалбоподателката С.Д.М.и статута й на осигурено лице.

На четвърто място (но не и по значение) е обстоятелството, че длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 98, ал. 1 и др. КСО могат да обсъждат доказателствената сила на трудовите книжки като официални удостоверителни документи (чл. 347 КТ) само, ако в тях има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци (чл. 40, ал. 3 АПК). Същото правило важи и за съдебното производство (чл. 178, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). В случая обаче от представеното по делото ксероксно фотокопие на трудова книжка се вижда, че в нея няма зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да отричат нормативно установената доказателствена сила на редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци. Такава трудова книжка е официален удостоверителен документ с присъщата на тези документи доказателствена сила.

Както всеки писмен документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така и една външно редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. 3а установяване на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от правовия ред производство — установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК (вече) във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да обявят трудовата книжка на С.Д.М.за неистински документ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно — необосновано и постановено при съществено нарушение на чл. 193 и чл. 194 ГПК вр. с чл. 144 АПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което решението на директора на РУСА да бъде отменено и делото да му се изпрати като преписка за решаване въпроса дали разпореждане № О-020000000298421 от 22.04.2010 г. е законосъобразно по същество.

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноските, направени от нея в хода на цялото съдебно производство (т.е. за две първи и за две касационни инстанции — чл. 226, ал. 3 АПК; така и чл. 294, ал. 2 ГПК — виж опр. № 6487 от 10.05.2011 г. по адм. д. № 11467 от 2010 г. на ВАС-VІ отд.). Представен е списък на разноските (чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК) и проверката на документите, удостоверяващи направените от жалбоподателката разходи показват, че този списък е акуратно изготвен — посочените в него разходи за адвокатски възнаграждения и депозит за съдебна експертиза съответстват на документите, които се намират на л. 27 от адм. д. № 1168/2010 г. на БсАС, на л. 6 от адм. д. № 11467/2010 г. на ВАС-VІ отд., на л. 5 и л. 29 от адм. д. № 614/2011 г. на БсАС и на л. 7 от настоящето адм. д. № 2104/2012 г. на ВАС-VІ отд.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1612 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 614/2011 г. на Административен съд — гр. Бургас и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 50 от 18.05.2010 г. на директора на Районно управление «Социално осигуряване» — гр. Бургас и на основание чл. 173, ал. 2 АПК му изпраща делото като преписка за разрешаване по същество на дали разпореждане № О-020000000298421 от 22.04.2010 г. е законосъобразен акт на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО.

ОСЪЖДА Районно управление «Социално осигуряване» — гр. Бургас да заплати на С.Д.М.общо сумата 800 (осемстотин) лева съдебни разноски за цялото съдебно производство пред две първи и две касационни инстанции, от които 600 лв. възнаграждение за един адвокат във всяка съдебна инстанция и 200 лв. възнаграждение на вещо лице, изпълнило съдебна експертиза по адм. д. № 614/2011 г. на Административен съд — гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

balans.bg

Опубликовано в Блог